О Б Р Ъ Щ Е Н И Е НА ЕДИННИЯ НАЦИОНАЛЕН СТАЧЕН КОМИТЕТ СБУ към КНСБ, СО към КТ \"Подкрепа\" и НУС към КНСБ

До българските учители и непедагогически персонал от системата на средното образование

Скъпи братя и сестри,

Честит празник! Днес, в Деня на народните будители, в учебните заведения и по улиците на България стачкуват и протестират десетки хиляди учители и непедагогически персонал от системата на средното образование, работещи във ВУЗ, студенти и ученици. Правителството на безхаберието на Република България се опита да смаже нашия справедлив граждански и синдикален протест 45 дни на протести и 38 дни стачка, през които самозабравилите се български управници протакаха като “седенкуваха” и не водеха отговорни преговори за решаване на острия социален конфликт в системата на средното образование. От месец юни 2007 г. трите учителски синдиката въз основа на извършеното допитване до работещите в просветата настояват за поетапно повишаване на работните заплати на 152 000 учители и непедагогически персонал. Исканията за това бяха определени от българското правителство като ултимативни и то заяви, че те ще доведат до срив на Валутния съвет, до дестабилизация на държавата и ескалация на искания на други работещи в страната. Въпреки протакането на преговорите на база на нашите ефективни стачни и протестни действия, ние извоювахме: - по време на стачните действия влезе в сила променената Наредба за структурата и организацията на работната заплата и се даде възможност учителите и непедагогическия персонал да получат 10% увеличение на работните заплати, независимо от ползването на платен годишен отпуск през месеците юли и август; - увеличаване на работните заплати на целия състав – 152 000 работещи в системата на средното образование, с 18% от 01.11.2007г.; - в бюджет 2008 г. да бъдат осигурени по функция образование 470 000 000 лв. повече от средствата 2007 г., които ние определяме като недостатъчни за осигуряване на качествено образование и достойни доходи през 2008 г.; - съгласно проектобюджета за 2008 г. издръжката на един ученик нарасна от 933 лв. на 1151 лв. при исканата от наша страна 1381 лв. - сума, която щеше да гарантира повишаването на доходите на всички работещи в системата, съобразно мандата, който вие ни дадохте – увеличение с по 20%, поетапно от 01.11.2007 г., 01.01.2008 г. и 01.07.2008 г. Проектобюджетът, утвърден вчера от Министерски съвет, за пореден път обрича българския учител на бедност и оставя работещите в системата на средното образование на последно място по доходи в страните-членки на Европейския съюз. Препращането ни от министър Даниел Вълчев за преговори с Народното събрание, е пореден акт на арогантност – един отговорен министър на образованието и науката не би си позволил подобно поведение. ЕНСК се обръща към всички вас, работещите в системата на средното образование, които изнесохте урок по демокрация на самозабравилите се български политици – вие изпълнихте вашия човешки, граждански и професионален дълг. Горе главите! Утре, 02.11.2007 г., членовете на ЕНСК, колективните ръководни органи на трите учителски синдиката ще проведат свои общи заседания и въз основа на вашия вот, ще вземат решения за следващите ни действия. ЕНСК, на базата на проведеното допитване до стачкуващите учители и непедагогически персонал, не подписа стачното споразумение. Едностранното прекратяване на преговорите от Кабинета ни задължава да заявим, че недостатъчното финасиране на системата на средното образование за 2008 г. ще доведе до масови съкращения, затваряне на учебни заведения и ново социално напрежение, за което отговорност носи единствено и само българското правителство.

АРХИВ

Какво и защо искат учителите

Учителите всъщност искат нещо конкретно и ясно.
ПЪРВОТО, което искат, е:
  - в Закона за бюджета за 2008 г. да бъдат предвидени нe по-малко от 4,7% от БВП за образование.
ВТОРОТО, което искат, е:
 - 650 лв. СРЕДНА БРУТНА, повтарям - БРУТНА, а не нетна заплата, но не само за педагогическия персонал, а за целия сектор. Това грубо означава, че като се вземе най-ниската заплата в цялата сфера на образованието /за кажем, че това е тази на чистачките/ и най-високата /да кажем, че това е тази на директорите/ следва да се получи числото 650! А "брутна заплата" означава заплата с всички добавки (за прослужено време, за допълнителна квалификация и т.н.), преди да бъде обложена с данъци и всякакви други удръжки.
Освен това от гледна точка на  учителите, а и на елементарната човешка логика, е важно КОГА ще се достигне до тази стойност, защото, съгласете се, че ако до нея се достигне през, примерно, 2014 г., то тях едва ли много ги топли това! И затова те искат заплатата да стане 650 лв. МАКСИМАЛНО СКОРО!
По ЕДИНСТВЕНО тази причина, а не поради злорадо желание да провалят учебната година и да съсипят бъдещето на дванадесетокласниците, те НАСТОЯВАТ увеличението на заплатата да стане по СЛЕДНИЯ /и по никакъв друг!/ начин:
 1. От реализираните икономии в системата на средното образование средната брутна работна заплата на заетите в просветата от 1 ноември 2007 г. да стане 450 лв.;
2. Работните заплати на персонала в средното образование (детски градини, училища и обслужващи звена) да се увеличат на ДВА етапа – месец януари и месец юли 2008 г. за достигане на СБРЗ за системата от 650 лв.

NB!
ВЪПРЕКИ ЧЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО ЗВУЧИ СХОДНО С ТОВА ИСКАНЕ НА УЧИТЕЛИТЕ, МЕЖДУ ДВЕТЕ ИМА МНОГО ГОЛЯМА РАЗЛИКА. ТЯ НА ПРАКТИКА ВЪЗЛИЗА НА ОКОЛО 30%. ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ УЧИТЕЛИТЕ ОТСТЪПИХА С 30% ОТ ПЪРВОНАЧАЛНОТО СИ ИСКАНЕ ЗА 100% УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ, ЕДНО ТАКОВА ОТСТЪПЛЕНИЕ С ОЩЕ НОВИ 30% ПРОЦЕНТА ИМ ЗВУЧИ НЕПРИЕМЛИВО. ТАКА ЧЕ НЕ СТАВА ДУМА ЗА ИНАТ И НАГЛОСТ! ИЛИ АКО СТАВА, ТО ТЕ НЕ СА НА УЧИТЕЛИТЕ , А НА ПРАВИТЕЛСТВОТО!

Имайте предвид и следното:
Учителите разполагат с две форми на стачен натиск: протести, демонстрации, блокади на улици, МИТИНГИ  и т.н., от една страна, и отказ от извършване на специфичната им дейност /преподаване и цялата административна работа, свързана с него/, от друга. ТЕ И ДВЕТЕ СА НАПЪЛНО ЗАКОННИ, което значи, че са допуснати, формулирани и приети от ЗАКОНА на държавата България. ТЕ И ДВЕТЕ СА РАЗРЕШЕНИ ОТ ЗАКОНА и когато учителите ги използват по определения от ЗАКОНА начин, те не хулиганстват, не безчинстват, колкото и отвън това да изглежда така. УЧИТЕЛИТЕ СА ЯДОСАНИ и РАЗГНЕВЕНИ и – погледнати отвън – може да ви приличат на тълпа футболни хулигани, но това не значи, че са В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ такива. Разликата се състои в това, че когато хулиганстват, футболните запалянковци, увлечени от една силна емоция, си доставят удоволствие по начин, пречещ на останалите да изпитват такова, а протестиращите учители са "увлечени" от рационални аргументи и протестират не защото това им доставя удоволствие, а защото бранят някакви свои интереси, които могат да представляват обща ценност за цялото общество, а могат и да не представляват! В случая с тази конкретна стачка частният интерес на учителите съвпада щастливо с общия интерес на обществото, защото образованието е нещо, което засяга всички.
ВСЯКА ОБЩЕСТВЕНА ГРУПА ИМА ПРАВО ДА ОТСТОЯВА СВОИ, ЧАСТНИ ИНТЕРЕСИ, В СЛУЧАЙ ЧЕ ПРЕЦЕНИ, ЧЕ ТЕ СА НАКЪРНЕНИ. ЖИВОТЪТ В ОБЩЕСТВО Е ВЪПРОС НА ВЗАЕМЕН БАЛАНС НА ИНТЕРЕСИТЕ МЕЖДУ ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕНЕБРЕГВАН, МАЛТРЕТИРАН И УНИЖАВАН ЗА СМЕТКА НА ДРУГИ!
За съжаление и двете форми на стачен натиск причиняват неудобства и дори страдание на други хора, нямащи пряка връзка с отстояваните искания, но това е неизбежна последица от цялостната организация на ОБЩЕСТВОТО. Принципът на солидарност, който е фундаментален принцип на всяко общество, гласи, че всеки индивид в социума, както и всяка социална група, следва да може да търпи тези неудобства и дори страдания, когато дадена група протестира, дори и да няма пряка полза от техните искания до степен на разумна поносимост! За това търпение има три основания:

 - защото утре може аз самият да се окажа пренебрегнат и несправедливо или справедливо ощетен и тогава аз ще се нуждая от търпението на тези, които днес ми създават неудобства;
 - защото, щом не се оплаквам, когато "търпя" всички удобства от работата и функционирането на дадена група, то трябва да мога да понеса всички разумно приемливи неудобства, причинени от неработенето и нефункционирането на същата тая група - или казано по друг начин, това е старият римски принцип: КОЙТО ПОЛЗВА, ТОЙ И ПОНАСЯ ВРЕДИТЕ /но така е и в природата, а не само в римското право: когато не работят, примерно, бъбреците - страда цялото тяло; точно както, когато те работят - ПАК цялото тяло се радва...И ОЩЕ КАК СЕ РАДВА!/:
- защото косвено удовлетворяването на дадени искания води до по-доброто функциониране на цялото общество /ако е преценено, че това наистина е така/.

Ето какво и защо искат българските учители.

Какво точно очаквате, скъпи родители и съграждани?

В хода на продължаващата над 20 дни ефективна стачка на учителите в публичното пространство се изказаха многобройни, в повечето случаи несъвместими мнения относно нашите искания. Понеже всички, които желаеха да разберат какви са тези искания, вече знаят за какво се борим, няма да повтаряме известното (както е казано: „Който има уши да слуша, нека слуша”).
Няма да говорим и за т.нар. „предложения” на управляващите, които не могат да бъдат приети от учителите по една много елементарна причина – тези „предложения” са неприемливи. И те са неприемливи не защото учителите са алчни, а защото настояват за учителски заплати. Иначе казано, учителите настояват да получават достойно възнаграждение за онова, което вършат и което изобщо не се изчерпва с „пазенето на българските деца по 6-7 часа дневно”. Всеки, който е заплащал подобна услуга, извършвана от неквалифицирани лица или от „гледачи”, при това само за собствените си едно-две деца, знае колко струва подобно сериозно облекчаване на родителските задължения. Ние учителите, разбира се, правим и това – пазим децата и дори само от тази гледна точка нека преценим как би трябвало да се повиши заплата ни, ако се увеличи броят на учениците в паралелките.
Проблемът е, че децата трябва да бъдат не само „наглеждани”, а и учени. Всеки, който си е позволявал услугата децата му да бъдат учени индивидуално, знае какво е заплащането на този – вече  типично учителски, квалифициран – труд. Защото квалификацията на учителя е много специална: той не само знае материята, а може да я преподаде, т.е. да я изкаже така, че децата да я разберат.
Накрая, макар управляващите преди време официално да отрекоха този ангажимент на УЧИЛИЩЕТО, от учителите се очаква да възпитават. И ние го правим – поне когато т. нар. „домашно възпитание”, а бихме го нарекли и „обществено възпитание”, позволява на ученика изобщо да му хрумне да се вслуша в идеите, препоръките и съветите на учителя си. Понеже как може да възпитава онзи, който със своето образование, квалификация и идеи си е спечелил да стои в дъното на социалната пирамида? „Не, благодаря,” – би отговорило всяко разумно дете на съветите на учителя си – „много сте ми симпатични, но не искам да ставам като вас”.
И така, любезни родители и почитаеми управляващи, нека най-сетне да се внесе яснота по основния проблем на учителската стачка: Какво точно се очаква да правят учителите, когато им се предлагат заплати, равни на тези, получавани от младежите, обслужващи временно автомивките, или от пенсионерите, хванали се временно да пазят някой паркинг. Очевидно от учителите не се иска друго освен да пазят децата да не се изцапат прекалено, докато са в училището, и да ги наглеждат, докато са в района на училището. Тези задачи без съмнение са важни, но не би ли било тогава по-честно, а и по-евтино за данъкоплатците, да се открият нови обществени учреждения  за наглеждане на децата, докато родителите са на работа. Името на тези учреждения, което със сигурност не върви да бъде „УЧИЛИЩЕ”, могат да измислят г-дата Вълчев и Станишев. Що се отнася до критериите за диференцирано заплащане в този вид обществени учреждения, те със сигурност не би трябвало да включват: 1) висше образование; 2)  владеене на чужди езици; 3) компютърна грамотност; 4) организация и участие в локални, републикански и международни конкурси; 5) публикации и други лични творчески постижения; 6) индивидуална работа с учениците; 7) извънкласна работа с учениците… (вж. за още подробности т. нар. Трети стълб на образователната реформа).

С недоумение от отношението към проблемите на Българското училище:
д-р Веселина Вачкова, учител по история в НГДЕК