Радослав Илиев е на 26 години, но от 2019 е учител, а вече и зам.-директор на училището, чийто възпитаник е – Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин Кирил Философ“. Продължава образованието си в Болоня, където става бакалавър по архитектурна реставрация, след което му се отваря възможност да работи за ЮНЕСКО в Париж. През това време завършва магистратурата си по история и културно наследство в Сорбоната.

Докато учи и работи във френската столица, Радослав се връща веднъж месечно в България и води курсове за ученици от НГДЕК, свързани с археологията и културата.„Преподавам на V, XI и XII клас, тоест на най-малките и на най-големите ученици, което е много интересно, но и сложно по различен начин – разказва Радослав Илиев. – При по-малките въпросът е свързан не толкова със заниманията, колкото с пренастройката. Вече втора година се занимавам с петокласниците и наблюденията ми са, че те са мислещи хора в малки тела.

IMG_20201026_084309.jpg

При тях проблемът не е толкова в мотивацията, защото са дошли при нас по свое желание, а по-скоро в това как да ги научим да мислят. Водя часа им по „Антична култура“ и разчитам, че колегата по история ги е запознала с всички дати, обяснила им е кога какво се е случвало, а колегата по литература пък е изяснила всичко около митовете и те знаят кой е Зевс и кой е Аполон. Така че с тях си обясняваме защо митовете не са приказки и каква е разликата между тях, също и че митовете създават модели на подражание, а приказките – не. Тоест хубаво е да бъдеш като Херкулес, но не е хубаво да бъдеш като Хитър Петър. При тях се опитваме да поставим обучението на по-аналитично ниво и предизвикателството е смяната на парадигмата.

Докато при по-големите е друго, но е не по-малко интересно. Големите ученици вече са зрели хора. В XI клас се занимаваме с това какво е градът, какво е културното наследство, и изучаваме различни градове от историята и градски пространства, като основна част на социалната тъкан. А в XII клас пък се занимаваме с прехода на мислене през различните епохи – най-общо казано, от Платон до Фуко. И го правим по интердисциплинарен начин, защото тези древни мислители не са били само философи, а и учениците си имат отделен час по философия. 

Затова например, когато стигнем до века на Просвещението, разглеждаме малко литература и как тя влияе върху музиката, а музиката – върху изкуството, върху архитектурата и социалното развитие на обществото. Големите също са мотивирани, но при тях е много тънка мярката, която трябва да се намери по линия на това доколко и какво можеш да изискваш. Защото много от учениците са вече ориентирани какво искат да правят, и трябва да се постигне ниво, което да бъде съобразено с техните многостранни и вече фиксирани интереси. Някои от тях например вече са решили, че искат да стават хирурзи, и не искат да слушат много за Спиноза, но трябва.“

 Следете всички новини около Класическата гимназия, като харесате нашата Facebook страница: Класическа гимназия, абонирате се за нашия You Tube канал: НГДЕК  и ни последвате в Instagram: ngdek_official.