Адрияна Борисова, 7 “В” клас

Будителите заемат важна позиция в нашата история. Без знаменитите им дела ежедневието ни днес не би могло да бъде същото. Но помним ли имената им все още? Споменаваме ли ги с гордост? Ценим ли истински тяхното дело? Откриват ли се все ще подобни будни и осъзнати хора? Отговорите на тези въпроси не са категорични, поради причината, че съществуват хора и от двете страни на везните.
            Будителите са хора, стремящи се чрез действията си да пробудят народа, да променят неговото мислене и мироглед, да му помогнат да осмисли ситуацията, в която попада от векове- турското владичество. Това са личности, запазени се в книгите и паметта ни през вековете.  За съжаление в забързаното ни ежедневие рядко си припомняме основополагащите имена за българското възраждане- Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Христо Ботев, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Васил Левски... Нека отделим момент, да се замислим: Колко често се интересуваме от действията им? Да, среща се моментът, в който ни се налага да разгърнем книгите или все по- често срещаното в наши дни явление, известно като търсене на информация в интернет и да прочетем за знаменитите личности в историята, най- често заради предоставен училищен проект. Колко пъти обаче се сещаме да почетем великото им дело, да поднесем цвете на паметниците им , когато не е първи ноември? Отговорите преобладават от “рядко” до “само на училищни/задължителни събития”, което обяснява отношението на съвременното българско население по въпроса. Оскъдната информация, намираща се в учебните програми на повечето училища и отпадащите произведения на революционните поети в ученическата литература, поради причината че са написани на неразбираем език и съдържат информация за недостъпни до днешните деца събития, определено е грешният подход за отглеждането на будни, осъзнати и горди българи. Страничният интерес към историческите книги и литература също намалява с бърза скорост като повечето такива трудове не са налични в книжарниците заради ниския към тях интерес. Рядко се сещаме за тези жертвоготовни личности и още по- рядко показваме почитта си към хората, които в миналото са се борили и мислели за нашето благоприятно настояще и бъдеще като горди български граждани. Един от малкото, ако ли не единственият ден, на който колективно се събираме, за да поднесем цвете на падналите в борбата е първи ноември, но за съжаление за по- голямата част от българските ученици това е възможност за почивка от забързаното ежедневие. Националният празник все по- често бива възприеман и разбиран от младите като ден, в който са свободни от училище, работа или подобни мероприятия. Често се виждат ученици, почитащи патроните на училищата си или събрани, за да отправят почитанията си, но ако се запитаме “Колко от тези млади българи, в чиито ръце ще оставим държавата си някога, се интересуват от случващото се или разбират смисъла да бъдат там в този ден и час?”. Отговорът е- малцина. Може би, защото живеем в мирни времена, без открити войни и битки и осигурена свобода или заради някоя съвсем различна причина, или дори напълно несъзнателно, ние рядко мислим за миналото си. Да, вярно, учим история в училище и да, вярно, имаме националните си празници, паметници, музеи, които пазят до днес традициите, вещите, имената на борците за свобода, ала за съжаление заинтересоваността на населението за миналото и будителите намалява.
            Подхващайки темата за знанието на бългрските граждани за миналото, редно е да споменем и съвременните будители, а именно учителите. Те са тези, чиято мисия, задължение и работа е за 12 години да ни отгледат и превърнат в хора, но не просто хора, а образовани, себеосъзнати и културни личности. Училището се превръща в нашия втори дом. Всички служители в тази образователна институция се превръщат в нашето второ семейство. От охранителите на входа, до продавачите в училищната лафка и разбира се учителите, всички те имат въздействие над нашето индивидуално развитие и израстване като хора, помагат ни да поемем по пътя на живота. Колкото и да се твърди, че училището няма смисъл, че е само място, в което си задължен да бъдеш за дванадесет години от живота си, защото така е прието от властта и народа, аз не съм съгласна. Признавам, аз също мислех по същия начин, докато не се преместих в нашето училище. Тук се запознах и продължавам да се запознавам с будни и наистина отдадени на работата си личности, от които получаван много повече от определените в училищната програма знания. За трите години, прекарани в това училище, успях да се науча на увереност, постоянство, системно учене, старание, упоритост, както и приемане на неуспеха и изправянето на крака след падението. И най- важното- усвоих любовта си към учението, жаждата за нови знания и умения. Това не би могло да бъде възможно без учителите, които имах и имам радостта да са мои преподаватели. Разбира се, ако през краткия период, прекаран в тази гимназия, не бях се научила и не бях усвоила тези качества, аз най- вероятно нямаше да пиша този текст. Ако не бях получила тези знания и умения, в момента щях да изготвям поредната презентация с взета от интернет информация за будителите, но осъзнах, че това не е верния път, не представлява по- добрия начин за научаване на информацията и затова в този момент споделям собствените си преживявания и мисли по дадената тема. 
            И така накратко и събрано в няколко кратки изречения. Будителите са хората, които подтикват, призовават, насърчават народа да се бори за дадена цел. През времето такива личности пробуждат възрожденското мислене у българския народ и желанието за свобода и независимост, жертвали се в миналото, за да имаме днес бъдеще. Съвременните будители са всички, които пробуждат в нас желанието за знания- независимо дали това е учителско лице, роднина, приятел… Подобни будни хора в моите очи са определено моите преподаватели, които вече седем години ми помагат да се превърна в по- добър човек и ме запознават с неизвестни досега факти за света и науките, моите приятели, които ми помагат да се отърся от всяка тъга и неуспех, за да виждам нещата от позитивната гледна точка. И последни, но не и по важност са моите родители и роднини, вярващи в мен и насърчаващи ме във всеки мой интерес.  Затова изпращам своите искрени благодарности към всички помогнали и помагащи ми да постигна целите си, хората, насърчаващи ме да се старая да бъда будител или поне подпомогнала нечие развитие.
            Благодаря от сърце на всички вас!

           

Следете всички новини около Класическата гимназия, като харесате нашата Facebook страница: Класическа гимназия, абонирате се за нашия You Tube канал: НГДЕК  и ни последвате в Instagram: ngdek_official.