За големите личности се пише трудно. Каквото и да се каже за тях, струва ти се сиво, кухо или помпозно. Думите не са в състояние да изразят онова, което е в душата и в сърцето ти. А ти се иска.
Личността на Гергина Тончева!
Когато са я попитали каква е била в своя живот, тя е отговорила само с две думи: „Учител и майка”. Думи, съдържащи в сърцевината си онова огромно вътрешно богатство и магнетична енергия на човека, пред които се немее и благоговейнства. Неслучайно в шитоистката религия на японците наименованието „дума” /КОТО/ означава и слово и действие, т.е. всичко онова, което е най- същностно за човека.
Учител! Велика човешка роля! Вдъхновител на младите поколения за големи дела, сеятел на плодоносни семена в душите им, насочили погледа си към необятните простраснтва на необозримия човешки свят.
Думата „учител” за Гергина Тончева носи изключителна ярка светлина, ореолно сияние, дълбоко вътрешно многозвучие, което струи и ще продължава да струи и в бъдеще чрез безбройните си звукови отблясъци в духовния свят на националния ни живот.
Когато в малкото родопско градче Девин, в което започва нейната учителска (тригодишна) практика през 1957г., учениците при раздялата си с нея се обръщат с болка и любов и с думите: „Обещайте ни, че ще останете учител!”, тя им отговорила развълнувана, но с присъщия си шеговит тон: „Ами – добре!”.
И тя „остава” учителка. Цели 55 години! До края на живота си. С онзи дух, завещан от възрожденските предци и от патриархалното си семейство да следва пътя на доброто и истината в името на Човека и Народа. С този дух започва учителската й Одисея – със знания, усвоени от Софийския университет /българска филология/ и самостоятелно четене, с преодоляване на многобройните затруднения /нощен фабричен труд по време на следването/, с трупане на жизнен и интелектуален опит – подоносна почва за развиване и обогатяване на активно светоотношение и нравствено- етичен мироглед, основан на любовта, доброто и истината. Тези християнски постулати са основата, на която се гради цялостната й културна и образователно-възпитателна учителска дейност.
На тази плодоносна почва се разгръща уникалният софйски учителски път на Гергина Тончева. Най- напред в новооткритата 91- гимназия с изучаване на немски език, в която като преподавател по български език и литература в течение на 17 години (1960- 1976) със своя млад талант, пламтящ дух и новаторски идеи съдейства за превръщането й в престижна гимназия от висок разред.
Златният период в учителския живот на Гергина Тончева започва, когато бива поканена да участва в създаването на нов тип училище – за класическо образование, следващо линията на някогашното класическо училище отпреди 130 години, родило първия Университет в България. Училище, което да съчетава възрожденската традиция и античната култура с новите насоки и тенденции в образованието, съответстващи на световния културен прогрес в хуманитарен дух.
И тя открива това ново училище на 10 октомври 1977г., което определя важната мисия в живота й, изпълнявана от нея 33 години с любов, преданост и въодушевление. Първоначално със стотина ученици и много добри учители, с постепенно увеличаване на поредния клас, с постоянно местене от училищна сграда в друга /имало е случай – със седнали ученици на стъпалата пред Народната библиотека/, с образователна програма на високо равнище: с изучаване на старобългарски език и култура /училището получава название „Св. Константин Кирил Философ”/, с изучаване на старогръцки и латински език /а в един период – и със спецкурс по санскритски/ и антична цивилиация; с учебна практика по антична култура с посещение на Троя, Гърция, Египет, Италия; с Олимпиада за усвоилите древните езици – с удостояване на отличилия се ученик с посещение в и награда в Древна Олимпия; с дипломна работа на всеки абитуриент (в кръга на класически език-история-литература, защитавана пред комисия и с преподаватели от Софийския университет). Получилите отличие по история – с право да бъдат приети в Университета без кандидатски изпит.
Както се вижда – солидна образователна програма. За осъществяването й голяма е ролята на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който още в самото начало съдейства за създаване и разгръщане на образователни стратегии с нови подходи в учебния преоцес, с участие в него на видни университетски преподаватели, както и с взаимни участия в общи културни събития. Полезно взаимодействие повече от 40 години. По решение на Академичния съвет към Университета още през 1994г. гимназията доби статут на Национален класически лицей, осигуряващ задълбочена и системна подготовка между средното и висшето образование.
Благодарение на тази солидна образователна дейност гимназията роди и отгледа младото ни класическо общество, което се вля в културния слой на нацията, давайки свой принос в различните сфери на националното ни развитие – видни учители, преподаватели в университетите и в различни научни институти, поети и писатели, актьори и режисьори – театрали в наши и големи световни сцени, журналисти, редактори на авторитетни списания и вестници, радио и телевизионни говорители, лекари, юристи – общност от ярки индивидуалности с разкрепостен ум и богата душевност – хора на знанието и хуманното дело. Много от тях внасят дан и в световната духовност – от Харвард и Оксфорд до Токио, Виена и Париж...
Като ръководеща Националната гимназия за древни езици и култури /известна с абривиатурата НГДЕК/ Гергина Тончева бе установила контакт с класическите гимназии в редица европейски страни /Дания, Холандия, Испания, Русия и др./. В определени срещи с техни ръководители /първата, на която тя е присъствала – във Финландия, а понякога са се срещали и в София/ са се разглеждали общи проблеми, обменял се е полезен опит в името на плодотворното развитие на хуманитарното образование в европейския свят.
Като създател на хуманитарното образование от висок клас и учител с пресветли букви Гергина се извявава едновременно с творческа дейност и в Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, която изпращаше в световни художествени центрове даровити млади българи,подпомагайки развитието на таланта им. Участието й във Фондацията започва още от самото нейно раждане /1982/ – чрез разнообразни творчески изяви, особено като член на Управителния й съвет. Учителската й стихия се разгръща в пълна сила при създаването към Фондацията на „Педагогическа школа” /1995/, в която бяха включени ентусиазирани с висок интелектуален капаците учители от ралзични градове в страната /Пловдив, Габрово, Бургас, Петрич, Димитровград и други/. Чудесни бяха конференциите, на които всеки учител четеше свой доклад – плод на стабилна изследователска работа. Гергина Тончева беше като умел кормчия, който знае как талантливо да управлява кораба. Незабравима беше двудневната конференция в Плодвив, която завърши с тържественото шествие на участниците заедно с учителите и учениците им от приютилата ги гимназия до центъра на града. Денят беше 11 май 1996г. – първото шествие в България в чест на двамата солунски просветители! – дотогава чествани с шествието на общия празник – 24 май. Незабравима бе и щастливата усмивка по лицето на Гергина – вдъхновител заедно с председателя на Фондацията – на това национално парадно тържество.
След известно време в зависимост от развитието на обществения живот и в тон с изискванията на новото време, сферата на образованието разшири своите пространства и периметри с важната историческа задача – раждане на гражданско съзнание, и оттук – изграждане на гражданско образование. Школата, вече под егидата на Фондация „Развитие на гражданско общество”, действаше като Сдружение „Педагогическа школа на хуманитарните училища”, с включване в образователната система на всички хуманитарни дисциплини. Пак с конференции, а и с конкурси, семинари. Гергина Тончева естествено се приобщава към тази по-широка образователна стратегия. Неин е предговорът към обемния сборник „Споделен опит за гражданско образование” под редакцията на проф. Марко Семов /1999/.
Междувременно тя беше базов учител на Софийския университет за обучението на студенти по методика на предподаването на български език и литература, хоноруван редактор на в. „Учителско дело”, сътрудничеше активно на Националното радио с репортажи, очерци и оценки на културни събития.
Достойно заслужили са наградите, които Гергина Тончева е получила за своята боговдъхновена просветно-образователна и културна дейност: „Стара планоина” – I степен – принос към българската култура и образование, Почетен знак със синя лента на СУ „Св. Климент Охридски”, Награда „Златен век” от Министерството на културата, Почетна награда на Academia Vivarium Novum – Рим, Награда „Проф. Марко Семов” – за ярко присъствие в духовния живот на нацията, Награда „Следовник на народните будители”, Награда за принос към столичното образование, Почетен гражданин на София.
Награди... награди... – израз на дълбока почит към кипящия дух и огромната творческа деятелност на една голяма личност в името на националния прогрес и приобщаването към световната култура. Израз на висока почит бе и четиричасовото поклонение и прощално сбогуване с нея при Аулата на Софийския университет... с много цветя и мълчалив поклон пред плодотворното й дело – и от културни институции, и от многбройните й възпитаници, и от неизвестни граждани – всички – представители на нацията ни, за духовното израстване на която тя беше посветила живота си.
Каква по-висока награда за един Учител и Творец!