Йоан Стойков, 7 "В" клас

Будители са тези, които отварят много врати за хоратаразкриват талантите им, развиват ги като личности. Будители мога да нарека мои учители, треньори, близки. Но моят будител, човекът, с когото съм прекарал голяма част от своя съзнателен живот, този, който ме развиваше, разкриваше мои качества, които не подозирах че притежавам, караше ме да вярвам в себе си, предизвикваше ме, даваше ми смелост, когато най-много се страхувах, е Димитър Еленов или както всички го наричахме “Господинът”. Той беше мой учител в студия ,,Дефисто“, мой режисьор в театъра и пример в живота.

jpg.jpeg

Налага ми се да говоря в минало време, тъй като той си отиде от този свят, но остана в сърцата на много хора, благословени да се срещнат с него. Той беше добър, много мъдър, горд, умен и искрен човек и с него прекарах няколко незабравими и безценни години.

Когато бяхме малки, с брат ми много искахме да станем актьори. Гледахме представления и филми, след които си мечтаехме някой ден и ние да бъдем на сцената. Един ден, две шестгодишни момчета се явиха на кастинг и така започна сбъдването на тази наша мечта. Там срещнахме Господина, станахме Дефистовци.

Помня топлината в очите му, прегръдката, вълнуващата първа среща с него. В онзи миг усетих, че ме очаква нещо страхотно. Беше взискателен и строг, което отначало ме плашеше, но впоследствие разбрах, че по този начин ме изглажда като качествена личност. Благодарение на него аз преодолях много свои страхове. Той обясняваше добре, стараеше се да извлече от мен всичко, на което съм способен.

С него трупата ни постави представления като ,,Приказки за малки и големи“, ,,Снежната кралица“, ,,Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин“, ,,Абе, много любов“. Имал съм честта да съм на сцените на ,,Народния театър“, ,,Сатиричния театър“ и ,,Нов театър“.

Господин Еленов разказваше много случки от своя живот, които аз слушах с интерес и във всяка от тях откривах поука за себе си или място за размисъл. Да, той искаше ние да мислим и да разсъждаваме. Желаеше да имаме своя гледна точка и свой начин на мислене. Оценката и мнението му за мен винаги бяха от голямо значение.

Когато се бяхме справили по най-добрия начин, се качваше по едни много високи стълби и ни казваше: ,,Добре беше!“ – най-жадуваната похвала!

Господин Еленов, Вие сте моя будител, човек, пред когото се прекланям, личност, на която се възхищавам. Избрах да пиша за Вас, защото с Ваша помощ аз повярвах в себе си, отключих вътрешните си сетива. Това е моят начин да Ви благодаря за това, че бяхте в живота ми, че ме допуснахте в своя вълшебен свят, а това е нещо, което винаги ще бъде част от мен и аз никога няма да забравя този подарък. Помогнахте ми да видя невидимото, да чета между редовете. Вие развихте въображението ми и обогатихте вътрешния ми свят. Благодаря Ви, че ми помогнахте да се преоткрия. Ядосан съм Ви, че си отидохте, защото ми бяхте  нужен, бяхте мой учител и аз Ви приемах за духовен баща. Искаше ми се поне да се сбогувам с Вас и да Ви кажа, колко много значите Вие за мен. Моля Ви, където и да сте, бъдете с мен, особено в моментите, когато се страхувам. Сигурен съм, че ще го направите! Вашето име винаги ще е в сърцето ми, Вашият глас – в ума ми, а частица от Вашата душа ще се намира вътре в мен. Никога няма да Ви забравя!   

Ваш Йовчо