Марта Методиева

В опит новият учебен сезон 2018/2019 да премине успешно и полезно за всички ученици, от първолаците, до дванайсетокласниците, мнозина споделят мнението, предложенията и оценката си за състоянието на съвременното българско образование. Важно е сред всички казани думи да не се губи гласът на основния им герой и обект на загриженост, самият ученик. При това, като държим сметка за модерния контекст, в който той учи, живее, забавлява се, измисля.

Ако някой от нас, учителите, бъде попитан: „Какъв е днешният ученик?”, по-възрастните колеги вероятно ще отговорят: „Твърде различен от едно време, за добро или за зло.” Някой по-млад и без база за сравнение учител обаче, би казал съвсем кратко: „Всякакъв”.

За да бъде добре разбрано подобно лаконично определение, което казва всичко и нищо, то трябва да се поясни. Богатството на личността на съвременния ученик се изразява в две основни форми: пасивна, като слушател и зрител на учителите, които споделят с него своите знания и активна – като участник и субект пораждащ действие, което привлича публика. Най-вече самите учители. В търсене на оптимален начин на обучение преподавателят трябва да приеме двойната роля и на себе си, и на учениците си, и да провежда часовете така, че балансирано да бъде този, който бива слушан и онзи, който слуша.

Същността на този модел на преподаване се съдържа в един очевиден факт, който учителите регистрираме всяка година и който рязко противоречи на песимистичното твърдение, че нивото на българското образование все повече спада и учениците завършват училище с все по-малко познания. Истината е, че учениците знаят все повече и повече, просто не това, което учебната програма изисква от тях. Дали защото им е скучна, зле направена, на практика неприложима след завършване на училище, всичко е вярно. Лесната опозиция на подобно обобщение е, че програмата си е чудесна, просто учениците стават все по-мързеливи и по-мързеливи. Но това не е напълно вярно. Те просто все по-критично избират какво има смисъл да вършат и какво, не. Независимо дали това се харесва на учителите и родителите.

Съвременният ученик е крайно пестелив в излишните усилия, но може с дни да не спи, ако работи по проект, който харесва и смята за важен. За да се илюстрира подобно твърдение, е достатъчно да се погледне сайтът на НГДЕК „Константин Кирил Философ”. През изминалата учебна 2017-2018 г. училището празнуваше своята 40-годишнина и учениците бяха призовани да помогнат с каквото могат, за да се отбележи подобаващо тази дата. Резултатът е три спектакъла, една конференция, благотворителен бал и античен празник, и множество други събития, в които учениците участваха. Наблюдението, което шокираният учител може да сподели, е, че най-мързеливият в час е направил филм на историческа тема с доста прилични художествени достойнства!

Не е трудно да се направи логичното заключение: колкото и да се реформира образованието, винаги ще има ощетени и недоволни от него. Това, което всеки учител може да направи, за да намали щетите от отрицателното в промените и да се възползва от положителното в тях, е да реформира първо своето отношение и възприятие на личността на ученика. Защото, накрая, това са двамата потребители на усилията на експертите на различни министерства, които са оставени сами на себе си да се справят с динамиката на обучителния процес. Подобно положение може да е стъписващо и плашещо, но е и крайно мотивиращо да се търсят различни форми на адаптация към новостите. Единственото условие за успех е да се тръгне от ученика, за да се стигне до него.